Project II: restaurant carriage

Във вагон-ресторанта е задушевно. Навсякъде са насядали клатушкащи се истории и се разказват. Нашият проект II се заслушва и обляга на прозореца.

Оплетен е от бяло-мастилена прежда и има две лица. Като историите, които му се случват постоянно, когато наметне палтото върху пижамата и отскочи за мляко или когато метне раницата и се озове в Африка.

Вижда двама французи, от околосветските, със синеока австралийска овчарка. Беше юнска София, когато го научиха да пие рикар и хукнаха по планини и черноморски плажове. После си намериха великолепни българки, къща, коте и работа.

Отсреща се вижда как лази из Атласките планини, сблъсква се с Артур, който слиза от Джебел Тубкал. Този Артур, който след пътя на Сантяго е вървял пеш от Будапеща до Атина. Никой не може да ти подари такива 3 месеца.

Наблизо бай Иван крачи по прашното шосе от Дамяница към Ново Делчево. Сякаш тях е чакал да скочат от бавния влак в опит да се загубят из селата на Пирин. Дава знак да го настигнат и отсича: ако не можем да посрещнем 3 души в дома си, не сме българи!

Музикален фестивал в Истанбул: чува се как прави комплимент на едно момче за идейната тениска, а той се усмихва, съблича и му я подарява.

Влакът бавно, но сигурно отдалечава пътниците от Фес. Силен чай с ментови листа и шепа узрели фурми могат да изтрият излишното. Още не знаят, но се приближават към Жудит, която ще им покаже покривите на Маракеш.

Погледът му продължава по билото на Рила. Там, където х. Иван Вазов е непосилно далеч, а пътят обратно към Рилския Манастир - още по-невъзможен. Точно там го подслоняват трима овчари; нагостяват с цветни приказки и домашна ракия. На сутринта го изпровождат с букет риган, буца превъзходно сирене и благи пожелания.

Недалеч група приятели спират Доминико и питат за посока, а той без да говори английски, пали колата и ги откарва до къмпинг Нептуно, който са издирвали цели 10 дни надлъж и шир из Сицилия.

Присяда на трапеза в тревата над Бъбрека, точно до Перуанката, която е стигнала за два дни от Черни връх до Рилските езера. Усмихва се на момента, когато тя, очарована, опитва халва за първи път и открива чубрицата.

В движение връхлита и последната история, когато project II среща една баба на бул.България, която е приятна; купила си е нови чехли и споделя колко щастлива се чувства в дни като днешния.

Project II: вагон-ресторант лесно се превръща в два шала и поне шест шапки според големината на спомените, които складираме в главата.

Има си и помпон, защото не му ги хвалете шапките на план билион, ако си нямат помпон. Неразделен е и с тениска с плетено джобче, което да топли сърцето. Като хората, които срещаме за кратко или дълго.

Разкажи спомен за една твоя среща до сряда, 5 декември и project II може да стопли зимата ти.

Както винаги план билион те очаква на contact@planbillion.comfacebook страницата или в кутия 28, София 1421, за да празнувате този път хората.

© Паша Георгиева