Project III: read me to sleep

Истанбулско утро. Project III излиза от метрото при Аксарай и като всяка жена уверено поема в грешна посока. Глътват го непознати улици.

Наблюдава събуждането на един град без туристи. Загубва се в квартала Фенер – в сокаци от чай и бучки захар, които не са отбелязани на нито една карта.

Project III: read me to sleep пие ефес, не се знае дали пуши. Но свети. Като със 100 вата. Уж е лампа, а прилича на книга. Направена е от прецизен до милиметър картон и съвсем непрецизна подвързия, но зелена.

Това е лампа, която обича да чете и да й четат; замайва се от красотата на буквите на всички езици. И отдавна е простила на хората, че вместо да си четат един на друг, се изморяват с отричане на това, което не разбират.

След близо 2 часа крачене и ръкомахането на усмихнати хора, лампата се озовава недалеч от моста Ататюрк, прекосява морето и щурмува хълма под Галата.

И почти като Хезарфен Ахмед Челеби, който си направил криле и казват, прелетял от кулата Галата над Босфора чак до Юскюдар, лампата скоро каца на азиатска земя.

Разменя 3 лири за брой 275 на културен вестник за Нова турска литература с гъсто изписани букви и се скрива от януарския дъжд в сгушено ресторантче. От страници 9, 10, 15 и 16 след една рибена чорба време ще се роди оригами- акордеонът на проект III.

Съдържателката, научила за балканското присъствие, идва да я поздрави и се порадва на творческия процес.

Изречения, които започват на немски и завършват на сръбски или обратно и дълги мълчаливи паузи...в които очите говорят. И тази жена, безкрайно красива на 70, чертае прави линии живот от Белград доТирана и от Берлин до Истанбул.

Потракване на стъклена чаша за чай и съвет към непознатото момиче, никога никога...да не се омъжва. Ръка, която милва бяла коса и двете жени се разделят стоплени и по-пълни.

Време е да се върне обратно в Европа към кривите стръмни сокаци на Галата, където е най у дома.

В търсене на електрически контакт, с който да разреди сгъстяващата се вечер, нашата лампа се озовава в Чукуркума. Струва й се, че никога не се е изгубвала по-приятно.

Сред отсъствието на тълпи и компанията на изрисувани стени, забравени столове, пръснати възглавници и пепелници из тесни тротоари открива балкон, където да си почине.

Там ще срещне момче с чаша чай, домашен сладкиш и две стари книги с красиви илюстрации.

Благодарности на Volkan, който беше първият да почете на project III и на една котка приказка за вяра и хора; на Ufak Tefek Seyler & Kafe, където сърцето на Истанбул тупти най-оглушително; на книжарница Aziz Kedi за топлината, с която я посрещна; на Йоанна от Cablelovers за експресния кабел; на Mihalis, който я научи да вижда милиметри и акордеони.

И на Истанбул, че го има.

Почети на план билион до 9 февруари и project III: read me to sleep може да те приспива всяка вечер.

Сподели онези думи, които са те накарали да сложиш пръст между страниците, прегърнеш книгата...моментът, когато погледът отплува, а буквите остават.

план билион очаква твоите прочетени и препрочетени изречения на contact@planbillion.com, във facebook страницата или в кутия 28, София 1421, за да празнуваме този път книгите.

фотография - Mihalis Markodimitrakis